Монетосеченето в света се е развивало в продължение на близо двадесет и осем столетия – от началото на VІІ в. пр. Хр. до наши дни.

Въпреки че е един от най-младите музеи в България, Регионален исторически музей –  Търговище, притежава немалка нумизматична колекция. Събирана още от първите дни на създаването на музея тя съдържа почти всички известни типове гръцки, македонски, римски, византийски, средновековни български, османски и западноевропейски монети, циркулирали по нашите земи. Най-ранният нумизматичен материал от областта се отнася към IV в.пр. Хр. представен с монети от Аполония, Месамбрия, Маронея и Истрия. Тези монети са доказателство за оживените търговски контакти и взаимоотношения в този период.

В областта  най-големите находки датират от елинистическата епоха. На местните пазари навлизат масово монетите на Македонските владетели  Филип II, Александър Македонски и по-рядко на Лизимах, предимно сребърни и бронзови, сечени в различни монетарници на Гърция, Македония,  и др. области, както и монети от различен тип от гръцките колонии. Те свидетелстват за активната търговска дейност и нарасналите нужди на местните пазари от парични средства.

Впечатление правят бронзовите монети на Одесос от III-II в. пр. Хр., чиито брой е относително голям и произхождат от всички части на областта, и вероятно доминират на местните пазари. Доказателство за тяхната популярност сред местното население са откритите  имитации на монети от този град.

Намиращи се на пътя между Марцианопол (гр. Девня) – главен град на провинция Долна Мизия и  Никополис ад Иструм (с. Никюп), земите на Търговищка област са запазили в недрата си множество паметници свидетелстващи за интензивните търговски отношения. Наред с монетите сечени в Марцианопол и Никополис ад Иструм, Одесос (гр. Варна), в нумизматичната колекция на Регионален Исторически музей – Търговище се съхраняват монети на римските императори – Веспасиан (69-79), Надриан (117-138), Антоний Пий (138-161), Каракала (198-217), Гета (209-212), Александър Север (222-235), Гордиан ІІІ (238-244),  Траян Деций (249-251), и др., на императорски съпруги и майки – Луцила, Юлия Домна,  Юлия Меза и др.

Византийското монетосечене се заражда на границата между отмирането на робовладелския и зараждането на феодалния строй и продължава до 1453 г. с падането на столицата Константинопол под османска власт. За начало на византийското монетосечене се приема реформата през 498 г. проведена от император Анастасий I (491-518). Създаването на Българската държава през 681 г. не прекъсва достъпа на византийските монети. Едновременно със стоковата размяна в търговските отношения се използват и сечените във Византия монети, особено тези от благороден метал. Тази практика се запазва до края на ХІV в. когато България пада под османска власт.

В Нумизматичния фонд на музея се съхраняват стотици монети от този период, като най – многобройни са тези от императорите Анастасий I (491-518), Юстиниан І (527 – 565), Лъв VІ (886 – 912), Йоан ІІІ Ватаци (1222 – 1254 ) и др.

Самостоятелното монетосечене на българските царе се поставя от Иван Асен ІІ (1218-1241). Нарасналата икономическа стабилизация и развитието на  търговията в България през ХІV в. води до засилване и на монетосеченето. В различни части на Търговищка област се намират монети на царете Георги І Тертер (1280 -1292), Иван Александър (1331-1371), Иван Шишман(1371-1393) и др.

От началото на ХV в. по нашите земи като основна парична единица се налагат османските монети. През ХVІ-ХVІІ в., вследствие търговските взаимоотношения и развитието на Ескиджумайския панаир, започва навлизането на западноевропейски монети. Изобразените върху тях лъвове, рицари, орли, владетели, гербове са много по-разбираеми за местното население в сравнение неясните арабски надписи върху османските монети. Голямото им тегло и високото качество на среброто ги превръщат в желан материал за натрупване на съкровища.

Разкрити при археологически разкопки или като случайно намерено съкровище те дават ясна представа за интензивните и широки търговски взаимоотношения на хората живели по тези земи с останалия свят.