27 юли-Св. Седмочисленици
27 юли 1863 г. е своеобразния рожден ден на възрожденското училище „Св. Седмочисленици“ в гр. Търговище, „здание каквото сега засега във всичка България второ няма“ (П. Р. Славейков).
Преди 160 години търговищките граждани за първи път честват празника на Светите Седмочисленици. В този ден е осветена сградата на новото училище, което е посветено на светците. Главният учител Петко Р. Славейков е основния инициатор за провеждането на светлия празник. За неговият принос към историята на училищната сграда, впоследствие училището добива известност като Славейковото.
Живописно и с много мило чувство описание на събитието достига до нас чрез възрожденския вестник ,,Съветник“:
ЕСКИ-ДЖУМАЯ, 29 юли 1863.
Завчера в събота 27 Юлия за пръв път в града ни празнува са с голямо тържество празника на Св-тѣ Седмочисленни Български просветители Кирилла, Методия, Климента, Ангелария, Горазда и Лаврентия или Савва, на името на които е посветено новото в града ни училище, което още не е изкарано и се прави. От вечерта също срещу празника много народ се стече в черква да посрещне летията в памет на православните свои угодници. Венци кичести обкичиха сияещите образи на Св. Кирилла и Методия изобразени в цял ръст от дясната страна в храма на стената, а на Св. Климента поставен на Владишкия трон сред черквата. На сутринта още по-голямо множество народ от целия град мъже и жени събрани, като на най-свят ден присъстваха на св. Служба. Главния учител каза в черквата житието на светите угодници, техните трудове и подвизи за просвещението на нашия български народ, и завърши с едно примерно сравнение от живота и поведението на Гръцкото духовенство, което от няколко време насам е оправяло Българските черкви, като доказа най-подир необходимостта за възстановяването на нашата черковна самостоятелност. След отпуст, свещениците облечени в свещените си одежди, и сичкия народ с фенерите и черковните препорци упътваха се към новото училище, учениците наредени вървяха напред пеещи умилни училищни песни. В училището пак след обикновената молитва и многолетствие за Султана, свещениците направиха водосвещение, и от там пак със същата нареда и песни се завърнаха във ветото училище. Тук учителя каза на учениците слово, което направи впечатление на слушателите.